Искам да си призная, че идеята ми за добра майка, преди да стана майка въобще, включваше НЕчетене на блогове и сайтове, но май малко попрекалих и съвсем нищо не прочетох. Започнах да го правя след като родих първото си момче и то в критични ситуации, когато не искаш съветите на майка си. 

След като родих второто обаче, реших, че е време да се поинтересувам отдалече за някои неща, като за това безкрайно много ми помогна моята приятелка от училище Мария, която роди прекрасната си дъщеричка Мая два месеца преди аз моето второ момче. Та Мими и Мая станаха изворът на много нова и полезна информация за мен, която щеше да ми спаси живота с предното ми дете, но е твърде късно за това :)

 

По този повод реших, че ми се иска да разкажа за адекватни и любими мои майки, техните отрочета, апартаменти, играчки и други малки тайни. И разбира се започвам с въпросите си към Мими и Мая. 

 

 

Блог: На каква възраст е детето ти? 

Мими: Мая е на шест месеца :)

 

 

Блог: Как раждането промени животът ти и случиха ли се промените, за които всички жени се притесняват преди да родят, като очакването за липса на лично време и развлечения и др вакханалии?

Мими: Раждането промени животът ми дотам, че за пръв път се почувствах нужна на някого, по този специфичен и мил начин. Липсата на лично време е факт, но с малко помощ от таткото и бабите може да се измъкне някой час тишина насаме. Но виж на едно кино как ми се ходи…

 

 

 

Блог: Как мина раждането ти и какво можеш да споделиш като цяло за процеса? 

Мими: Имах едно прекрасно естествено раждане, без медикаменти и чужда намеса. Беше неочаквано бързо, предвид че детето е първо, просто изчакахме тялото и бебето да се синхронизират, акушерката дойде вкъщи, чакахме до последния момент и прекарах в болницата само три часа (разхождайки се) преди Мая да се появи на бял свят. Личното ми убеждение е, че раждането е неповторимо преживяване, което е ненужно натоварено със страхове. Тялото знае какво да прави, знае как да обезболи, намерете своята акушерка и му се насладете!

 

 

Блог: Какъв е основният проблем в България, който има спешна нужда от решаване, когато става дума за раждане? 

Мими: Основен проблем е, че на бременната жена се гледа като на болен човек от здравната система и доста често от близките. Бременната знае сама границите на възможностите си и, стига да няма специфични проблеми, може и трябва според мен да живее в нормалния ритъм на живота си. Прекомерното пазене, обездвижване, „яж за двама”, най—големият мит, води често до ненужни килограми, трудно раждане и възстановяване. 

Другият проблем, който върви ръка за ръка с този са ненужните лекарски интервенции, преди и по време на раждането при напълно здрави жени. Всяването на страх от страна на лекарите, омаловажената роля на акушерката и натискът от притеснените роднини, обуславят безумния процент хирургични намеси и пришпорване на този естествен за женския организъм процес.

Накратко две неща липсват: информираност на бременната жена, за да взима трезви решения, и търпение от страна на медицинските лица/лекарите в частност.

 

 

 

Блог: Кърмиш ли и как се случиха нещата за теб и Мая?

Мими: Мая е изключително кърмена/ на поискване.

Нещата се случиха неочаквано трудно, въпреки контакта кожа в кожа веднага след като се роди и засукването още в първия час след като се роди. Кърмата ми се появи около две седмици по—късно, след неимоверни усилия от моя страна и помощ от акушерката ми. През тези две седмици се чувствах много зле и многократно бях притискана да я дохранвам, защото се роди мъничка и спадна много в болницата. Към днешния ден съм най—горда от себе си, че не се поддадох. Детето удвои теглото си на третия месец. Един път да има смисъл от ината ми :)

 

 

 

 

Блог: Ти от майките babywearing или бутащи ги в количка си?

Мими: Не бих се врекла в крайна вярност на една от двете групички, пък и сякаш няма нужда. Слингът и раницата за мен са безценна помощ, както чисто практично, така и емоционално, когато нервите на някоя от нас двете са поразклатени. Запознах се с тях около втория месец на Мая, защото неможех да се справям с ежедневните си задачки и постепенно се запознах с ползите им за емоционалното развитие на детето, както и запазването на психическото ми състояние през „ревливите периоди”.

 

 

Блог: Трябва ли да се чете или не преди и след като родиш? Кои са твоите източници на информация и подкрепа?

Мими: Признавам си, че единственото, за което четох през бременността, е безболезненото раждане — Мая се роди след три години опити, лекари, четене и диагнози и просто нямах нужда от този стрес отново. След като се роди, започнах да чета като най—много ни прилегна „привързаното родителство”, вписва се във вижданията на нашето семейство. Основно чета блогове в pinterest, хедра - във връзка с кърменето и всичко свързано с него. Хубаво е да се чете, но е нож с две остриета—знаете :) Сякаш предпочитам да чета неща подкрепящи изборът ни на родителство, отколкото да го поставям постоянно под въпрос.

 

 

Блог: Еднократни или многократни памперси?

Мими: Еднократни, биоразградими Babylove на DM. Пробвах с многократни в началото, но не са моето нещо.

 

 

Блог: Бебешка козметика-геймчейнджър?

Мими: За момента не съм имала сериозни дерматологични проблеми с малката и не съм експериментирала много, но любим продукт остава олиото за баня Стелатопия на Мустела и кастилският сапун/Др Броннер, като панацея за всичко плюс петна/люти на очите обаче/.

 

 

 

 

Блог: Какво купи за бебето преди да се роди и какво след? Има ли нещо, което не би повторила като харч и нещо, което тотално не ти е било нужно?

Мими: През последните месец и половина преди да родя бяхме в страшен ремонт/ довършиха го докато бяхме в болницата/ и цялото притеснение изби в това, че реших да вземем всичко предварително: кошарка, чаршафи, дрешки, няколко аксесоара, за да знам, че ще има къде да спи между баките с боя и торбите шпакловка :)

След като се роди поетапно започнах да купувам гризалки, слинговете, бижу за кърмене/вадене на зъби, всичко когато назрее нужда от него—опитвам се да се въздържам от това да я затрупам с вещи, предпочитам да има по—малко, но качествени.

За момента най—ненужни са шезлонгчето и някои пластмасови дрънкалки и играчки— просто не проявява интерес и прашасват, както и няколко шишета с биберон — започна да пие вода от преходна чаша директно.

 

 

 

Блог: И обратното - най-полезните неща?

Мими: Възглавницата за кърмене, ел.помпа за кърма, слинговете Nona woven wraps, Soulslings и бижуто за кърмене на Birdy and Pearl.

 

 

 

 

Блог: До къде са замесени работещите бащи в раждането и отглеждането на деца и има ли почва у нас бащинството (отсъствие от работа по месец-година-две)? 

Мими: Бащите са незаменима помощ и утеха и в двата процеса. Всичко зависи от човека, но сякаш стереотипите постепенно се променят, за да се насладят и те спокойно на отглеждането на децата и ако имат желание да присъстват на раждането им, все пак те се „раждат” като родители едновременно с нас. Участието на бащата изгражда по—здрави връзки в семейството и предотвратява бездната, която се отваря, ако се спазва традиционното полово разделение на задълженията. В началото бяхме разграничили нещата, но сега, когато се престрашихме да споделяме грижите, и тримата се чувстваме по—добре.

 

 

 Пелените са от Aden and Anais. 

 

Блог: Как така у вас винаги е толкова уютно, с приятни цветове, декорации и как това влияе на Мая? А на Тими? (Тими е котаракът)

Мими: Хехе, благодаря за добрите думи!

Създадохме дома си с много любов и търпение и всеки от нас има своя кът. За нас беше и е много важно да направим място за детето в живота си, без да го завъртим изцяло около него и да превърнем личното си пространство в хаос от памперси и играчки, поне докато това е възможно.

Всяка сутрин, докато Мая спи, разчиствам последиците от предния ден, за да започнем деня на чисто и уютно. Има дни, в които това е химера.

Мисля си, че когато на нас ни е комфортно и тя е по—спокойна, а за господаря на къщата какво да кажа...всички му се кланяме и въщност всичко е негова идея. 

Тими ти не си котка..ти си геврек!